Всяко земно същество си е достатъчно. Само ти, човече, все не си достигаш.

Колкото по-натясно сгъстени живеем, толкова повече самотата се шири.

Връзката между мъжа и жената поради това различие въввътрешното им време е трагична, почти абсурдна. Сигналите, които мъжът изпраща на жената, са обратни на тия, които жената възприема. "Ела!" - вика той и това значи буквално "сега" , а аз разбирам "завинаги". "Почакай!" - шепне той и това значи буквално "за тоя миг", а аз разбирам "за всички следващи мигове". "Отивам си" - казва погледът му и това значи "засега", а аз изтръпвам от ужас да не би да е завинаги

Тая любов на шега излезе най-голямата истина в живота ми! Защо трябва винаги да бъдем сериозни, непогрешими и скучни като пътни указатели? Хора, сърцето ви е домашно куче, свикнало с късия синджир и кошарата.

Само една любов признавам на тоя свят - да обичаш независимо от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.

Едва тогава ще настъпи свободата,когато никой няма да я забелязва, като планински въздух след проливен дъжд.

Може би само студът може да породи такъв огън и да събере двама завинаги на тази прокълната планета.

Въжето, здраво стиснато от една ръка и протегнато до друга ръка, скрепило с възел една гръд и свързано с друга гръд, е опората на човека между земята и небето. То е отпуснато свободно, за да не спъва движенията. Само когато е напълно свободна връзката между двама, е здрава и животворна.

- Благодаря! - смънква гърбом, съсредоточена в необичайното движение да бъде обличана, което крие обратната връзка, че може да бъде и събличана.

Благоразумието е бич за своя носител.